България продължава да бъде европейското е-сметище, където десетки „вносители” на ИТ оборудване втора ръка внасят боклуците на Европа: компютри, монитори, принтери и копирни машини. Огромна част от тези продукти са абсолютен брак, т.е. директно заминават към „онези” цехове. Само малка част след примитивни ремонти бива продадена за 50-100 лева на подвели се по ниската цена потребители. 7 от всеки 10 потребители, закупили такава техника, са изпитали разочарованието след бързия срив, с думите „за толкова пари какво искате”.
Освен това, у нас все повече се вихри нерегламентираното трошене и разглобяване на стара техника по улиците и задните дворове. Всички тези отпадъци съдържат живак и олово и са опасни за околната среда. Примитивното им изгаряне замърсява въздуха, а тези отпадъци, които са строшени или пресовани върху земеделските земи водят до замърсяване на почвата и подпочвените води. За съжаление, работниците, които вършат тези дейности, не са наясно с опасностите и техните действия носят вреда на тях самите и на околната среда.
В тези „цехове” е-отпадъците се рециклират с примитивни техники преди всичко, включващи ръчен демонтаж и отворено горене на изолаторите на медните проводници. Голяма част от работата се извършва от деца, често само с елементарни инструменти и без предпазни средства.
Необходима е дългосрочна стратегия за елиминиране на проблема с е-отпадъците, тъй като здравето на населението е сериозно заплашено.
В доклади за други подобни случаи, публикувани от „Грийнпийс“ се показва, че почвите и водите в близост до сметищата, където се „рециклират” тези отпадъци, съдържат много високи нива на токсични химикали, повече от 100 пъти на допустимите стандарти. Повечето проби съдържат множество токсични и устойчиви органични химични замърсители, както и много високи нива на много токсични метали, по-голямата част от които се образуват по време на отвореното горене, споменато по-горе. Като цяло, химическите замърсители в пробите са токсични, устойчиви в околната среда и могат да се акумулират биологично (натрупат в живи организми).
Тези проучвания показват спешната необходимост от действия за решаване на проблемите. Обобщено, това предполага следното:
по-строг контрол върху трансграничното движение на е-отпадъци,
по-строг контрол и върху превоз под прикритието на „употребявани стоки“,
по-ефективен контрол върху начина, по който те се рециклират, много силна образователна кампания по този въпрос.
