Гражданското общество все още не е убедено, че старите компютри, монитори, принтери трябва да се дават на рециклираща организация. Точно тук мога да Ви посоча няколко причини, поради които Вие като съвестни граждани трябва да дадете за рециклиране старата си техника.
Все още в пространството витае илюзията, че старата техника, заедно със старото желязо, може и трябва да се предава на вторични суровини. Тези две дейности трябва да се разграничават. Хубаво и похвално е, когато даваме старите уреди на хора, които ще се погрижат за тях, но изцяло законосъобразно е да ги предадем на рециклираща организация, която има право да ги обезврежда.
Най – печална е картинката, когато изхвърлим на боклука ненужния компютър или монитор и го оставим в ръцете на „нелегалните рециклатори”. Това са хора в неравностойно положение, които се опитват да изкарат някой лев от всичко, до което се докопат. Лошото е, че тези хора директно пред нашите домове трошат техниката като вадят т.нар. „ценни” за тях материали като ги дават за скраб и остават натрошени стъкла и разфасовани елементи. Но тези хора не се замислят, че при трошенето на монитор или компютър се освобождават живак, олово, шест валентен хром и други опасни вещества, които ние дишаме без изобщо да го осъзнаваме. А да не говорим, че децата ни, играещи в близост до тези места.
Ако всичко това беше нормално, ако беше законно и най – вече не беше опасно, едва ли щяха да се създават специални закони, които да уреждат управлението на електронните отпадъци. Долкото знам България е страна – членка на ЕС. В ЕС има утвърдени директиви, които трябва да се спазват. Директивата WEEE 2002/95 добре описва как трябва да се действа, когато искаме да решим проблема с електрическите отпадъци. Редица конференции и международни срещи са се провели на тази тема, тъй като администрацията осъзнава нуждата от правилното решаване на този въпрос.
Не упреквам хората, че вършат нещата по неправилния начин, а призовавам към ясно определените рамки, които са създадени за по – добрата организация на живот в нашия урбанизиран свят.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
четвъртък, 10 юни 2010 г.
Кошмарът с е-отпадъците у нас
България продължава да бъде европейското е-сметище, където десетки „вносители” на ИТ оборудване втора ръка внасят боклуците на Европа: компютри, монитори, принтери и копирни машини. Огромна част от тези продукти са абсолютен брак, т.е. директно заминават към „онези” цехове. Само малка част след примитивни ремонти бива продадена за 50-100 лева на подвели се по ниската цена потребители. 7 от всеки 10 потребители, закупили такава техника, са изпитали разочарованието след бързия срив, с думите „за толкова пари какво искате”.
Освен това, у нас все повече се вихри нерегламентираното трошене и разглобяване на стара техника по улиците и задните дворове. Всички тези отпадъци съдържат живак и олово и са опасни за околната среда. Примитивното им изгаряне замърсява въздуха, а тези отпадъци, които са строшени или пресовани върху земеделските земи водят до замърсяване на почвата и подпочвените води. За съжаление, работниците, които вършат тези дейности, не са наясно с опасностите и техните действия носят вреда на тях самите и на околната среда.
В тези „цехове” е-отпадъците се рециклират с примитивни техники преди всичко, включващи ръчен демонтаж и отворено горене на изолаторите на медните проводници. Голяма част от работата се извършва от деца, често само с елементарни инструменти и без предпазни средства.
Необходима е дългосрочна стратегия за елиминиране на проблема с е-отпадъците, тъй като здравето на населението е сериозно заплашено.
В доклади за други подобни случаи, публикувани от „Грийнпийс“ се показва, че почвите и водите в близост до сметищата, където се „рециклират” тези отпадъци, съдържат много високи нива на токсични химикали, повече от 100 пъти на допустимите стандарти. Повечето проби съдържат множество токсични и устойчиви органични химични замърсители, както и много високи нива на много токсични метали, по-голямата част от които се образуват по време на отвореното горене, споменато по-горе. Като цяло, химическите замърсители в пробите са токсични, устойчиви в околната среда и могат да се акумулират биологично (натрупат в живи организми).
Тези проучвания показват спешната необходимост от действия за решаване на проблемите. Обобщено, това предполага следното:
по-строг контрол върху трансграничното движение на е-отпадъци,
по-строг контрол и върху превоз под прикритието на „употребявани стоки“,
по-ефективен контрол върху начина, по който те се рециклират, много силна образователна кампания по този въпрос.
вторник, 8 юни 2010 г.
За тонер касетите: изкупуване или прием за обезвреждане?
Тъй като имаме много запитвания за "изкупуване" на тонер касети, ще публикуваме информация по тази тема.
Малко обща информация: Тонер Дайрект България притежава всичко необходимо, за да извършва дейности по прием, транспорт и обезвреждане на празни мастилени и тонер касети. Имаме съответните разрешителни, система за управление на качеството, система за управление на околната среда, както и много важната Програма за управление на процесите.
Извършваме прием на отпадъците от клиенти в цялата страна с наши превозни средства. Всички приети за обезвреждане отпадъци се транспортират до Националния ни център за рециклиране, където се разглобяват и препращат към оползотворяващи инсталации.
Ето и отговорите на най-често задаваните въпроси:
В: Можем ли да изкупуваме тонер касети?
О: Да, ние изкупуваме касети, които отговарят на следните наши изисквания: избрани модели в добро състояние (неповредени и непрезареждани).
В: Ще изкупим ли определени модели касети?
О: Да, ние можем да изкупим моделите, които са описани в секцията :изкупуване на празни касети" в интернет страницата ни www.tonerdirect.bg.
В: Имаме ли разрешително да изкупуваме тонер касети?
О: За това никой никога не е издавал и няма да издава разрешителни. Ние имаме разрешително за рециклиращи дейности с отпадъци по чл. 37, като в списъка с отпадъците влизат празни мастилени и тонер касети.
В: Кога и какви пари плащате за празните касети:
О: Ние заплащаме посочените в страницата ни цени за изкупуване, след като касетите пристигнат при нас, ние ги тестваме и класифицираме като не-рециклирани и в добро състояние.
В: Ще можем ли да извозим тонер касети от град в страната?
О: Да, можем да извозим касети от всеки град в България, но след като уточним въпроса с транспортнте разходи.
За повече информация:
национален телефон 0700 11 007
Мобилен: 0878 141450
поща: weee@tonerdirect.bg
Малко обща информация: Тонер Дайрект България притежава всичко необходимо, за да извършва дейности по прием, транспорт и обезвреждане на празни мастилени и тонер касети. Имаме съответните разрешителни, система за управление на качеството, система за управление на околната среда, както и много важната Програма за управление на процесите.
Извършваме прием на отпадъците от клиенти в цялата страна с наши превозни средства. Всички приети за обезвреждане отпадъци се транспортират до Националния ни център за рециклиране, където се разглобяват и препращат към оползотворяващи инсталации.
Ето и отговорите на най-често задаваните въпроси:
В: Можем ли да изкупуваме тонер касети?
О: Да, ние изкупуваме касети, които отговарят на следните наши изисквания: избрани модели в добро състояние (неповредени и непрезареждани).
В: Ще изкупим ли определени модели касети?
О: Да, ние можем да изкупим моделите, които са описани в секцията :изкупуване на празни касети" в интернет страницата ни www.tonerdirect.bg.
В: Имаме ли разрешително да изкупуваме тонер касети?
О: За това никой никога не е издавал и няма да издава разрешителни. Ние имаме разрешително за рециклиращи дейности с отпадъци по чл. 37, като в списъка с отпадъците влизат празни мастилени и тонер касети.
В: Кога и какви пари плащате за празните касети:
О: Ние заплащаме посочените в страницата ни цени за изкупуване, след като касетите пристигнат при нас, ние ги тестваме и класифицираме като не-рециклирани и в добро състояние.
В: Ще можем ли да извозим тонер касети от град в страната?
О: Да, можем да извозим касети от всеки град в България, но след като уточним въпроса с транспортнте разходи.
За повече информация:
национален телефон 0700 11 007
Мобилен: 0878 141450
поща: weee@tonerdirect.bg
събота, 22 май 2010 г.
Загубени в тълкуването на ИУЕЕО директивата
Еко-дизайнът е от ключово значение за преодоляване на замърсяването и въздействието върху околната среда при източника, особено като се има предвид нарастващото значение на последиците от "разпръснатите източници", причинявано от отпадъците, преминаващи по целия свят. Подобрения в продуктите в името на околната среда налага премахването на опасните вещества от продуктите; и намаленото използване на ресурси по време на целия жизнен цикъл, например чрез разработването на по-ефективни, трайни / или за многократна употреба продукти и в крайна сметка създаване на 100% рециклируеми продукти.
Създаване на правна рамка, която предвижда икономически стимули за екологични промени е от съществено значение. Необходими са специфични изисквания към еко-дизайна за премахване от пазара на най-лошите продукти и определяне на минимална степен на защита на околната среда (например забранени вещества или минимално ниво на енергийна ефективност). Въпреки това, те почти винаги влизат в сила след "кривата на иновациите", т.е. след като иновациите са настъпили. В допълнение, икономическите стимули са необходими за стимулиране на "зелените иновации" преди на кривата на иновациите. Индивидуалната отговорност на производителя може да създаде такива стимули.
Директивата за ИУЕЕО е един от първите закони в света за специално възлагане на индивидуална отговорност към производителя. Това прави отделните собственици на марката пряко отговорни за излязлото от употреба оборудване предвид разходите за обезвреждане на техните собствени продукти, и по този начин се създава система, която предлага икономически предимства за иновативни производители, които целят намаляване на тези разходи. По този начин правото дава ход на икономическата система "замърсителят плащат", или по-важното е, че позволява на не-замърсители да плащат по-ниски разходи в края на живота на техните изделия.
петък, 21 май 2010 г.
Община Смолян подписа договор с Тонер Дайрект България за извозване на бракувана офис техника (е-отпадъци)
На 30 април 2010 година в сградата на Община Смолян се проведе пресконференция с презентация на тема "Рециклиране на електронни отпадъци". Това събитие беше продължение на работата ни по подписания между двете страни договор за извозване на събраното в общината старо ИТ оборудване. Изпълнението на договора започна през януари тази година с предаване на стари, излезли от употреба компютри, монитори, принтери и друга офис техника.
Договорът е подписан в изпълнение на изискванията на Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Фирмата притежава разрешително за извършване на дейности с отпадъци, издадено от МОСВ и е сертифицирана съгласно изискванията на БДС ЕNISO 9001: 2000.
Договорът с общината е първия етап от изграждането на Национална екологична мрежа, която предвижда подобни инициативи на територията на цялата страна. При успешна реализация на първия етап, в София ще стартира етап 2: извозване на електронни отпадъци от всички населени места в общината, включително и битови уреди от частни лица.
Договорът е подписан в изпълнение на изискванията на Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Фирмата притежава разрешително за извършване на дейности с отпадъци, издадено от МОСВ и е сертифицирана съгласно изискванията на БДС ЕNISO 9001: 2000.
Договорът с общината е първия етап от изграждането на Национална екологична мрежа, която предвижда подобни инициативи на територията на цялата страна. При успешна реализация на първия етап, в София ще стартира етап 2: извозване на електронни отпадъци от всички населени места в общината, включително и битови уреди от частни лица.
Къде има стара ИТ техника
Приятели, във всеки офис и дом има стара компютърна или аудио/видео техника. Ние си поставихме за цел да информираме всички граждани за този проблем и да им помогнем за неговото решаване.
Колко общо са електронните отпадъци?
Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко е-отпадъци има. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, като в Северна Америка той по принцип е ограничен до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продукти и телевизори, и в Япония на 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което енатоварено на камиони е достатъчно да обиколите половината от земната обиколка. А последния преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известна като "Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване” (WEEE Directive), (споменатa по-рано), подчертава, че само в Европа през 2005 г., е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е растеж. В Съединените щати EPA съобщава, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.
Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?
EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се възстановяват.
Къде са другите десетки милиона тона? При преразглеждане на WEEE Директивата в United Nations University е установено, че приблизително само 1/3 от европейските е-отпадъци се отчитат. Това означава, че няма налични научни данни с обяснение къде изчезват тези отпадъци всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Наистина е трудно да се каже, но ние имаме представа: незаконна търговия с развиващите се страни, домашните "неофициални" преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.
Ако имате нужда от нейното извозване и предаване за рециклиране, пишете ни на weee@tonerdirect.bg
Колко общо са електронните отпадъци?
Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко е-отпадъци има. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, като в Северна Америка той по принцип е ограничен до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продукти и телевизори, и в Япония на 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което енатоварено на камиони е достатъчно да обиколите половината от земната обиколка. А последния преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известна като "Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване” (WEEE Directive), (споменатa по-рано), подчертава, че само в Европа през 2005 г., е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е растеж. В Съединените щати EPA съобщава, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.
Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?
EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се възстановяват.
Къде са другите десетки милиона тона? При преразглеждане на WEEE Директивата в United Nations University е установено, че приблизително само 1/3 от европейските е-отпадъци се отчитат. Това означава, че няма налични научни данни с обяснение къде изчезват тези отпадъци всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Наистина е трудно да се каже, но ние имаме представа: незаконна търговия с развиващите се страни, домашните "неофициални" преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.
Ако имате нужда от нейното извозване и предаване за рециклиране, пишете ни на weee@tonerdirect.bg
четвъртък, 20 май 2010 г.
Зеленият път за унищожаване на стара електроника
Този месец Николай Николов (39) най-накрая предаде за рециклиране стария си телевизор, купен с много лишения още през студентските му години.
Въпреки че LG-то беше технологично и морално остаряло, то почти 20 години заемаше важно място в в дома на г-н Николов в Пловдив. Причината за това беше както сантименталността, така и липсата на информация за разумно решение и нежеланието му за неправомерно изхвърляне в контейнера за битов отпадък.
"Наясно съм, че ако го изхвърля на сметището, той ще замърси подпочвените води и ще създам риск за околната среда”, каза той.
Но след преминаването към цифров телевизионен сигнал, г-н Николов окончателно реши да се възползва от новата наредба за електрически и електронни отпадъци, която изисква от производителите да осигурят безплатното рециклиране на продуктите си. Той откри интернет сайт на фирма за събиране и рециклиране на такива отпадъци и с голямо облекчение им предаде уреда.
За последните няколко седмици това направиха повече от 100 други жители на Пловдив.
През 2006 г. у нас беше приета наредба, която задължава производителите и вносителите на електрически и електронни продукти да се грижат за излизащите от употреба устройства. Тази наредба и последвалите промени в Закона за управление на отпадъците са предназначени за предотвратяване движението на силно токсичните материали, съдържащи се в остарялата електронна техника - телевизори, компютри, монитори, принтери, копирни и факс машини – към депата за битови отпадъци, където след натрошаване ще доведат до изтичане на опасните химични вещества в подземните води и ще се превърнат в потенциална опасност за здравето на населението.
Независими анализи и оценки сочат, че близо четвърт милион телевизори стоят неизползвани в помещения и мазета в цялата страна. Рециклирането е решение на много проблеми, но ако законите са в сила. Добре изградената структура на пунктове за приемане на електрониката и добрата мотивация у населението са важна част от цялостното решение.
Г-жа Пенка Миткова (41) има три стари компютъра, складирани в мазето й, след като са били унищожени от сина й тийнейджър-експериментатор. "Той просто ги съсипва за седмици", каза тя. "Направете рециклирането интересно и мотивиращо, и ще имате мен и всички мои познати и колеги за клиенти. Дайте ми причина, за да Ви дам компютрите си за рециклиране, вместо да ги изхвърля до контейнера за боклук!”
Вече няколко години у нас се говори за промяна към по-добро на законите за контрол на тези отпадъци. За съжаление много малко се прави наистина за популяризиране на промените и поощряване на гражданите и фирмите да предават своите е-отпадъци на рециклиращи фирми.
Като се имат предвид поставените цели, които са 4 килограма на жител, излиза, че всички рециклатори в България трябва да събират и рециклират 65 хиляди тона оборудване. В тези количества влизат всички електричеки и електронни уреди, в т.ч. ИТ оборудване, домакински и професионални уреди, осветителни тела и др.
Наскоро се заговори за промени в Закона за управление на отпадъците, според които мерките за неправилно изхвърляне на опасни отпадъци ще са по-строги и глобите – по-високи. Това е хубаво, но е необходимо предварително да се работи много интензивно в подготовката за прием на тези отпадъци. Пунктовете за прием, съдовете и цялата мрежа за събиране, транспорт и рециклиране трябва да е готова за посрещане нуждите на гражданите най-вече. Непрекъснато получаваме запитвания от фирми и потребители (B2C) от цялата страна за нуждите им от предаване за рециклиране на стари батерии и телефони. Никой от тях не знае, че закупувайки ги, вече е платил на някоя организация за тяхното обезвреждане (рециклиране). Почти нищо не се прави в посока поощряване на гражданите да предават старите си уреди за рециклиране, въпреки, че са необходими много малко общи усилия, за да се положи началото.
"Ние получавахме само няколко малки поръчки на ден, когато за първи път стартира програма", каза Даниел Костов, мениджър в Тонер Дайрект България, фирма за рециклиране на електронни отпадъци. „Не можем да чакаме някой да се накани, ние просто си вършим нашата работа: говорим за дейностите ни, консултираме клиентите как да спестят пари за управлението на отпадъците си и най-вече – как да избегнат глобите за неправилно изхвърляне”.
Все пак, производителите на електронни продукти не са изцяло ангажирани с рециклирането, въпреки че плащат продуктови такси на входа на българския пазар. Нароилите се напоследък организации за оползотворяване свалят драстично цените си, което води до невъзможност за акумулиране на пълнокръвни фондове и изграждане на цялостни общонационални решения. Невъзможно е и събирането на близо четири килограма отпадъци на човек.
"Ако направят това лесно и евтино, ще им предаваме много електроника за рециклиране", казва Генади Тутовски, управител на Ата Компютри, базирана в Ботевград. Ако продуктите се рециклират, а не се изхвърлят, частите от машини се ремонтират с цел повторна употреба, ако ли не, те се разглобяват, стъклото, металите и пластмасите се рециклират, вместо да се депонират, то тогава рециклирането наистина има смисъл и ние ще бъдем абсолютно ЗА това.
У нас производителите са отговорни за система за събиране и рециклиране, но много умело прехвърлят цялата отговорност на организациите по оползотворяване. Те от своя страна са изправени пред трудностите да изградят цялата национална структура сами и без никакъв опит.
Въпреки че LG-то беше технологично и морално остаряло, то почти 20 години заемаше важно място в в дома на г-н Николов в Пловдив. Причината за това беше както сантименталността, така и липсата на информация за разумно решение и нежеланието му за неправомерно изхвърляне в контейнера за битов отпадък.
"Наясно съм, че ако го изхвърля на сметището, той ще замърси подпочвените води и ще създам риск за околната среда”, каза той.
Но след преминаването към цифров телевизионен сигнал, г-н Николов окончателно реши да се възползва от новата наредба за електрически и електронни отпадъци, която изисква от производителите да осигурят безплатното рециклиране на продуктите си. Той откри интернет сайт на фирма за събиране и рециклиране на такива отпадъци и с голямо облекчение им предаде уреда.
За последните няколко седмици това направиха повече от 100 други жители на Пловдив.
През 2006 г. у нас беше приета наредба, която задължава производителите и вносителите на електрически и електронни продукти да се грижат за излизащите от употреба устройства. Тази наредба и последвалите промени в Закона за управление на отпадъците са предназначени за предотвратяване движението на силно токсичните материали, съдържащи се в остарялата електронна техника - телевизори, компютри, монитори, принтери, копирни и факс машини – към депата за битови отпадъци, където след натрошаване ще доведат до изтичане на опасните химични вещества в подземните води и ще се превърнат в потенциална опасност за здравето на населението.
Независими анализи и оценки сочат, че близо четвърт милион телевизори стоят неизползвани в помещения и мазета в цялата страна. Рециклирането е решение на много проблеми, но ако законите са в сила. Добре изградената структура на пунктове за приемане на електрониката и добрата мотивация у населението са важна част от цялостното решение.
Г-жа Пенка Миткова (41) има три стари компютъра, складирани в мазето й, след като са били унищожени от сина й тийнейджър-експериментатор. "Той просто ги съсипва за седмици", каза тя. "Направете рециклирането интересно и мотивиращо, и ще имате мен и всички мои познати и колеги за клиенти. Дайте ми причина, за да Ви дам компютрите си за рециклиране, вместо да ги изхвърля до контейнера за боклук!”
Вече няколко години у нас се говори за промяна към по-добро на законите за контрол на тези отпадъци. За съжаление много малко се прави наистина за популяризиране на промените и поощряване на гражданите и фирмите да предават своите е-отпадъци на рециклиращи фирми.
Като се имат предвид поставените цели, които са 4 килограма на жител, излиза, че всички рециклатори в България трябва да събират и рециклират 65 хиляди тона оборудване. В тези количества влизат всички електричеки и електронни уреди, в т.ч. ИТ оборудване, домакински и професионални уреди, осветителни тела и др.
Наскоро се заговори за промени в Закона за управление на отпадъците, според които мерките за неправилно изхвърляне на опасни отпадъци ще са по-строги и глобите – по-високи. Това е хубаво, но е необходимо предварително да се работи много интензивно в подготовката за прием на тези отпадъци. Пунктовете за прием, съдовете и цялата мрежа за събиране, транспорт и рециклиране трябва да е готова за посрещане нуждите на гражданите най-вече. Непрекъснато получаваме запитвания от фирми и потребители (B2C) от цялата страна за нуждите им от предаване за рециклиране на стари батерии и телефони. Никой от тях не знае, че закупувайки ги, вече е платил на някоя организация за тяхното обезвреждане (рециклиране). Почти нищо не се прави в посока поощряване на гражданите да предават старите си уреди за рециклиране, въпреки, че са необходими много малко общи усилия, за да се положи началото.
"Ние получавахме само няколко малки поръчки на ден, когато за първи път стартира програма", каза Даниел Костов, мениджър в Тонер Дайрект България, фирма за рециклиране на електронни отпадъци. „Не можем да чакаме някой да се накани, ние просто си вършим нашата работа: говорим за дейностите ни, консултираме клиентите как да спестят пари за управлението на отпадъците си и най-вече – как да избегнат глобите за неправилно изхвърляне”.
Все пак, производителите на електронни продукти не са изцяло ангажирани с рециклирането, въпреки че плащат продуктови такси на входа на българския пазар. Нароилите се напоследък организации за оползотворяване свалят драстично цените си, което води до невъзможност за акумулиране на пълнокръвни фондове и изграждане на цялостни общонационални решения. Невъзможно е и събирането на близо четири килограма отпадъци на човек.
"Ако направят това лесно и евтино, ще им предаваме много електроника за рециклиране", казва Генади Тутовски, управител на Ата Компютри, базирана в Ботевград. Ако продуктите се рециклират, а не се изхвърлят, частите от машини се ремонтират с цел повторна употреба, ако ли не, те се разглобяват, стъклото, металите и пластмасите се рециклират, вместо да се депонират, то тогава рециклирането наистина има смисъл и ние ще бъдем абсолютно ЗА това.
У нас производителите са отговорни за система за събиране и рециклиране, но много умело прехвърлят цялата отговорност на организациите по оползотворяване. Те от своя страна са изправени пред трудностите да изградят цялата национална структура сами и без никакъв опит.
Абонамент за:
Публикации (Atom)