Този месец Николай Николов (39) най-накрая предаде за рециклиране стария си телевизор, купен с много лишения още през студентските му години.
Въпреки че LG-то беше технологично и морално остаряло, то почти 20 години заемаше важно място в в дома на г-н Николов в Пловдив. Причината за това беше както сантименталността, така и липсата на информация за разумно решение и нежеланието му за неправомерно изхвърляне в контейнера за битов отпадък.
"Наясно съм, че ако го изхвърля на сметището, той ще замърси подпочвените води и ще създам риск за околната среда”, каза той.
Но след преминаването към цифров телевизионен сигнал, г-н Николов окончателно реши да се възползва от новата наредба за електрически и електронни отпадъци, която изисква от производителите да осигурят безплатното рециклиране на продуктите си. Той откри интернет сайт на фирма за събиране и рециклиране на такива отпадъци и с голямо облекчение им предаде уреда.
За последните няколко седмици това направиха повече от 100 други жители на Пловдив.
През 2006 г. у нас беше приета наредба, която задължава производителите и вносителите на електрически и електронни продукти да се грижат за излизащите от употреба устройства. Тази наредба и последвалите промени в Закона за управление на отпадъците са предназначени за предотвратяване движението на силно токсичните материали, съдържащи се в остарялата електронна техника - телевизори, компютри, монитори, принтери, копирни и факс машини – към депата за битови отпадъци, където след натрошаване ще доведат до изтичане на опасните химични вещества в подземните води и ще се превърнат в потенциална опасност за здравето на населението.
Независими анализи и оценки сочат, че близо четвърт милион телевизори стоят неизползвани в помещения и мазета в цялата страна. Рециклирането е решение на много проблеми, но ако законите са в сила. Добре изградената структура на пунктове за приемане на електрониката и добрата мотивация у населението са важна част от цялостното решение.
Г-жа Пенка Миткова (41) има три стари компютъра, складирани в мазето й, след като са били унищожени от сина й тийнейджър-експериментатор. "Той просто ги съсипва за седмици", каза тя. "Направете рециклирането интересно и мотивиращо, и ще имате мен и всички мои познати и колеги за клиенти. Дайте ми причина, за да Ви дам компютрите си за рециклиране, вместо да ги изхвърля до контейнера за боклук!”
Вече няколко години у нас се говори за промяна към по-добро на законите за контрол на тези отпадъци. За съжаление много малко се прави наистина за популяризиране на промените и поощряване на гражданите и фирмите да предават своите е-отпадъци на рециклиращи фирми.
Като се имат предвид поставените цели, които са 4 килограма на жител, излиза, че всички рециклатори в България трябва да събират и рециклират 65 хиляди тона оборудване. В тези количества влизат всички електричеки и електронни уреди, в т.ч. ИТ оборудване, домакински и професионални уреди, осветителни тела и др.
Наскоро се заговори за промени в Закона за управление на отпадъците, според които мерките за неправилно изхвърляне на опасни отпадъци ще са по-строги и глобите – по-високи. Това е хубаво, но е необходимо предварително да се работи много интензивно в подготовката за прием на тези отпадъци. Пунктовете за прием, съдовете и цялата мрежа за събиране, транспорт и рециклиране трябва да е готова за посрещане нуждите на гражданите най-вече. Непрекъснато получаваме запитвания от фирми и потребители (B2C) от цялата страна за нуждите им от предаване за рециклиране на стари батерии и телефони. Никой от тях не знае, че закупувайки ги, вече е платил на някоя организация за тяхното обезвреждане (рециклиране). Почти нищо не се прави в посока поощряване на гражданите да предават старите си уреди за рециклиране, въпреки, че са необходими много малко общи усилия, за да се положи началото.
"Ние получавахме само няколко малки поръчки на ден, когато за първи път стартира програма", каза Даниел Костов, мениджър в Тонер Дайрект България, фирма за рециклиране на електронни отпадъци. „Не можем да чакаме някой да се накани, ние просто си вършим нашата работа: говорим за дейностите ни, консултираме клиентите как да спестят пари за управлението на отпадъците си и най-вече – как да избегнат глобите за неправилно изхвърляне”.
Все пак, производителите на електронни продукти не са изцяло ангажирани с рециклирането, въпреки че плащат продуктови такси на входа на българския пазар. Нароилите се напоследък организации за оползотворяване свалят драстично цените си, което води до невъзможност за акумулиране на пълнокръвни фондове и изграждане на цялостни общонационални решения. Невъзможно е и събирането на близо четири килограма отпадъци на човек.
"Ако направят това лесно и евтино, ще им предаваме много електроника за рециклиране", казва Генади Тутовски, управител на Ата Компютри, базирана в Ботевград. Ако продуктите се рециклират, а не се изхвърлят, частите от машини се ремонтират с цел повторна употреба, ако ли не, те се разглобяват, стъклото, металите и пластмасите се рециклират, вместо да се депонират, то тогава рециклирането наистина има смисъл и ние ще бъдем абсолютно ЗА това.
У нас производителите са отговорни за система за събиране и рециклиране, но много умело прехвърлят цялата отговорност на организациите по оползотворяване. Те от своя страна са изправени пред трудностите да изградят цялата национална структура сами и без никакъв опит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар